Ценовото ограничение на руския петрол може да не е очакваният спасителен пояс

Можете да очаквате петролните пазари да станат много по-волатилни следващите седмици.

От 5 декември ще бъде незаконно да се внася руски суров петрол по море в Европейския съюз (с малки изключения), а за европейските компании – да осигуряват услуги като застраховане и финансиране на кораби, пренасящи петрола където и да е по света, припомня редакторът на Bloomberg Джулиан Лий. Ако последният кръг санкции бъде одобрен, ще бъде незаконно и европейски кораби да бъдат ангажирани в тази търговия.

Сътресенията може да са огромни. Москва вече изгуби голяма част от европейския си пазар, като купувачите избягват стоките ѝ още преди забраната да влезе в сила. Страната обаче все още доставя около 630 хил. барела петрол на ден към страните от ЕС. Обемът, пренасян в световен мащаб от кораби, собственост на европейски компании, е значително по-голям.

Доставки на руски петрол към Европа. Графика: Bloomberg

Русия няма много очевидни възможности да пренасочи капацитета си и почти никакви в близост. Продажбите за Индия, и в по-малка степен Китай и Турция, се вдигнаха през седмиците, след като президентът Владимир Путин нареди на армията си да нахлуе в Украйна. Тези потоци обаче стигнаха пиха си през юни и отслабват през последните месеци.

Доставки на руски петрол към други страни. Графика: Bloomberg

Ню Делхи, Пекин и Анкара може да нямат желание да увеличат обемите без сериозни ценови отстъпки. Те със сигурност ще възприемат перспективата руският суров петрол, блокиран от европейските санкции, като възможност за тежки преговори за това колко са готови да платят.

Отвъд тези три страни Русия няма особен успех в откриването на други клиенти. Тя продължава да изпраща случайни товари през Атлантическия океан до приятелите си в Куба. Един или два се оказаха в Египет или във Фуджейра в ОАЕ.

Около 3 млн. барела бяха изпратени към Шри Ланка, но танкерите по този маршрут бяха принудени да хвърлят котва на пристанището на Коломбо за седмици наред, докато правителството не открие пари, за да плати.

Ако размерът на флота, наличен за превоз на руския петрол, се свие със загубата на европейските кораби, дълги периоди на бездействие за останалите кораби ще причинят на Москва нови главоболия.

Превозът на суров петрол от Прибалтика към Индия обвързва корабите поне четири пъти по-дълго, отколкото доставката на този това в Ротердам, затова пренасочването на този обем ще изисква четири пъти повече кораби. Дългите забавяния ще увеличат това изискване дори повече.

Американското министерство на финансите се опитва да преодолее този проблем с предложеното ценово ограничение върху руския петрол – идея, която набра инерция сред политиците на страните съюзници, макар че на други места бе отхвърлена.

Идеята е простичка: ако един купувач плати по-малко от цената, която все още не е договорена, той може да използва европейски кораби и да си гарантира финансиране и застраховка. Целта е да се запази потокът на руски суров петрол, докато в същото време се ограничат приходите на Кремъл.

Позицията на Вашингтон явно е, че ако ограничената цена е над себестойността на производството, Русия ще има стимул да продължи да изнася. Това, което явно не схващат обаче, е, че решението за Русия е политическо, а не търговско.

Путин е казвал повече от веднъж, че страната му няма да продава суров петрол на купувачи, които искат да приложат ограничение, а заместник-премиерът Александър Новак заяви след последната среща на ОПЕК+ във Виена, че „механизмът е неприемлив“. Новак предупреди още, че това може да принуди Русия временно да спре производството.

Финансовият министър на САЩ Джанет Йелън греши, когато казва, че „това ограничение ще ни помогне да поддържаме световните енергийни пазари добре снабдени“. Това няма да се случи. Не мисля, че дори един барел руски петрол ще бъде продаден на ограничена цена, пише авторът.

Но това е избор на Путин. Алтернативата на ценово ограничение не е свободният поток на петрола му, а пълната сила на европейските санкции. Американското предложение цели да осигури начин да се избегнат тези санкции дори ако руският лидер откаже да се възползва от тях. Кремъл ще заложи, че спирането на петролните помпи в Сибир ще удари купувачите по-силно от Русия – сметки, които вече си направи за природния газ.

Могат ли петролните пазари да издържат на тази загуба на фона на съкращаването на добива на ОПЕК+ с 2 млн. барела на ден, който ще влезе в сила през ноември?

Първото нещо, което трябва да имат предвид, е, че действията на ОПЕК+ като цяло са илюзия. Реалното съкращаване в добива спрямо производствените нива от септември може да бъдат само една десета от целта – едва ли достатъчно, за да се препоти човек. В същото време прогнозите за търсенето биват понижавани – в резултат на високите цени и предстоящата рецесия. Тези два фактора може да означават, че светът се нуждае от по-малко руски петрол през следващите месеци.

Но при толкова много движещи се части и Русия, която прави всичко възможно да държи пазарите на ръба, докато крайният срок на санкциите приближава, не очаквайте пазарите да навлязат тихо в зимата.